неделя, 11 декември 2016 г.

    Пирин планина е част от Рило-Родопския планински масив, който заема обширна територия в Югозападна България. Нейният най-висок връх е Вихрен (2914 м.). Най-старото познато име на планината са дали траките като са я наричали Орбелус (белоснежна). Славяните пък са я наричали Перин или Перун. В България Пирин е втората по височина планина след Рила и нейния най-висок връх Мусала (2, 925 м). Пирин е разделена на три дяла - северен, среден и южен, а добре изявеното й Главно било се простира от Предел до Парилската седловина от северозапад към югоизток. 


     Национален парк Пирин е един от трите национални парка на България. Защитената територия официално фигурира като такава от 1962 г., като първоначалното име е Народен парк Вихрен. Той обхваща територия от над 42 000 хектара, в които влизат вековни гори, удивителни мраморни върхове-гиганти, изумрудни езера, кристално бистри реки. 

    Сред този естествен пейзаж растат редките планински еделвайси и други вписани в Червената книга на защитените видове растения. Сред тази красива природа се срещат и интересни представители на фауната, като диви кози, сърни, мечки, диви котки и вълци и др. От 1983 г. Национален парк "Пирин" е включен в списъка на природното и културното наследство на ЮНЕСКО, която е част от програмата "Човек и биосфера" на организацията. 


    Деветашката пещера се намира на 18 км североизточно от Ловеч и на 2 км от село Деветаки. Пещерата е известна още като Маарата или Окната заради седемте различни по големина отвори на тавана, през които прониква светлина и осветява централната зала и част от двата й клона.
Езерата са едно от най-красивите места в България. Те са разположени стъпаловидно в голям циркус по северния склон на връх Дамка (северозападна Рила), между 2100 и 2500 м. надморска височина. Отделните езера са свързани с малки поточета и при преминаването на водата през тях са образувани малки водоскоци и водопади.

     Името на всяко от езерата е свързано със специфични външни особености на даденото езеро. Официално приетата им номерация ги проследява от горе на долу: Сълзата, Окото (най-дълбокото циркусно езеро в България - дълбочина 37,5 м.), Бъбрека (то е с най-стръмни брегове от цялата група), Близнака (най-голямото по площ), Трилистника, Рибното (най-плиткото езеро). Най-ниско от езерата е Долното езеро, в него се събира водата, която изтича от останалите. Последното езеро дава началото на река Джерман.
   
     Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разположени в западния Предбалкан и обхващат район, дълъг 30 км. и широк 15 км.

Този възхитителен природен феномен е изваян от стичащата се дъждовна вода и ветровете в продължение на 200 милиона години, превръщайки безформения камък в скулптури наподобяващи                 митични същества, човешки силуети, животни и птици. 

     Близо до най-малкия град в България – Мелник, се намират Мелнишките пирамиди – една от най-интересните природни забележителности в страната. Представляват скални образувания, които са разположени на площ от 50 кв. км.



     Тези приказни природни скулптури имат най-различни форми и очертания, наподобяващи скални гъби, купи сено, минарета, алпийски хребети и вър хове, мечове, обелиски, египетски пирамиди, готически храмове и други.
  Пещера „Леденика” е една от най-посещаваните пещери в България. Отворена е за посещение през цялата година. Намира се на 16 км от Враца. До нея има асфалтов път, който преминава през прохода Вратцата, криволичи покрай скалите и горските масиви на Врачанския балкан и достига до самия вход на пещерата, който се намира на 830 м надморска височина. 
   

    Пещерата е дълга 320 м и има 10 зали. В първата зала, температурата пада до минус 20 градуса и се образува огромна ледена колона. Това е феномен, тъй като в самата пещера температурата е постоянна и е около 8-16 градуса. Влажността на въздуха е 92 %.   

събота, 10 декември 2016 г.


Боянски водопад е името на водопад на Боянската река, намиращ се край град София, на около 5 km от центъра на Бояна. Той е най-големият водопад на територията на планината Витоша. Водата пада от височина 25 m. Местността, в която се намира водопадът, е запазила своята природа сравнително незамърсена.